През последните години множество "зелени" политици, енергийни "експерти" и зависими медии представят соларните и вятърните ВЕИ като надеждни пазарни участници, които „произвеждат евтина електроенергия“ и „намаляват цената на тока“.
Тази теза звучи добре в телевизионни студия, но не отговаря на реалността с която се сблъсква електроенергийната система.
Соларни и вятърни ВЕИ не са и не могат да бъдат равнопоставен пазарен участник!
В класическата електроенергийна система има два вида производители:
* базови мощности (АЕЦ, ТЕЦ, речни ВЕЦ);
* пикови(върхови) мощности (ПАВЕЦ, язовирни ВЕЦ, газови ТЕЦ).
Соларните и вятърните централи не попадат в нито една от тези категории.
Те са недиспечируеми и прекъсваеми източници, чието производство не може да се управлява по системна необходимост.
Това означава, че:
* операторът не може да разчита на тях, когато има нужда от мощност;
* при липса на слънце или вятър, други централи са длъжни да компенсират;
* тези ВЕИ не доставят реактивна мощност(MVAr), нужна за управление на активната(MW), следователно не доставят сигурност, а само видимата за псевдо-експерти енергия и само когато има условия.
Следователно те не могат да бъдат третирани като равнопоставен пазарен играч, защото не поемат системна отговорност.
Балансирането има цена – и тя не е малка
ВЕИ не работят самостоятелно.Тяхната експлоатация изисква постоянен баланс от други мощности, които:
* бързо да увеличават или намаляват производството;
* да компенсират внезапни спадове;
* да поддържат честота и напрежение.
В България тази роля се поема основно от:
* държавните язовирни ВЕЦ и ПАВЕЦ;
* частично от газови турбинни ТЕЦ.
Тези централи обаче не са проектирани за непрекъснати резки промени, наложени от хаотичното производство на ВЕИ. Те са проектирани да поемат дисбаланса на потребителите, които ПЛАЩАТ за тази услуга. Но дисбаланса предизикан от "модерните" ВЕИ са значително по големи мощности, при което те не плащат за това, а точно обратното- на тях всички им плащат, включително чрез държавен дефицит. Повреди, аварии и ускорена амортизация
Честото пускане, спиране и рязка промяна на мощности води до:
* ускорено износване на турбини и генератори;
* повишени термо-механични натоварвания;
* аварии в хидроагрегати;
* значително намаляване срока на екплоатация на ПАВЕЦ и ВЕЦ;
* повреди в трансформатори и подстанции.
ПАВЕЦ „Чаира“ – стратегически обект за балансиране на системата – е най-яркият пример.Централата бе принудена да работи в режими, за които не е проектирана, за да компенсира нестабилността на соларни ВЕИ. Резултатът е тежка авария и изваждане от експлоатация за години: Погром над ПАВЕЦ Чаира
Тези щети:
* не се плащат от ВЕИ производителите,които реално ги причиняват;
* не се отразяват в „евтината“ им цена;
* се поемат от държавата, бизнеса и от всички потребители.
„Евтин ток“, който реално оскъпява системата
Когато се твърди, че ВЕИ „намаляват цената на тока“, се гледа само борсовата цена в определени часове. Без дори да се отчитат количествата изтъргувни по тези моментни цени.
Но реалната цена включва още:
* разходи за балансиране;
* резервни мощности;
* ремонти и аварии;
* усилване на мрежата;
* нови трансформатори и подстанции;
* плащания за изкупуване на ВЕИ приоритетно;
* субсидии и преференциални условия.
Всички тези разходи се разпределят върху крайната цена, но не се поемат от "модерните ВЕИ".Резултатът е парадокс:
>слънчеви и вятърни ВЕИ понижават цената в някои часове, но значително повишават общата цена на електроенергията за всички потребители.
>през последните три години(2023-2025) производството на соларни ВЕИ в България нарастна с 152%, съответно цената на тока за бита се повиши над 15%.
Субсидии и привилегии – не пазар, а схема за ограбване
Тези ВЕИ не участват на свободния пазар като останалите производители:
* имат гарантиран достъп до мрежата;
* имат приоритетно изкупуване;
* получават субсидии – директни и скрити;
* не плащат за огромните щети, които причиняват на системата.
Това не е свободен пазар, а схема за източване на средства , в която:
* печалбата е за частния "зелен бизнес" ;
* разходите са за държавата и обществото;
Заключение
Соларните и вятърни ВЕИ:
* не са базови мощности;
* не са върхови мощности;
* не са равнопоставени пазарни участници;
* не могат да бъдат контролирани и управлявани от диспечер;
* не осигуряват надеждност, а постоянно внасят дисбаланс в системата;
Те са нестабилни и прекъсваеми мощности, които могат да бъдат допълнение, но не и гръбнак на електроенергийна система. По света има примери за ефективното им интегриране. Но в България тяхното използване е ПЪЛНО ИЗВРАЩЕНИЕ и опорочаване на зеления преход, от което губят всички - битови потребители и бизнес - чрез по-скъп ток, аварии, БЕЗВОДИЕ, унищожена инфраструктура и загуба на стратегически мощности.
Те са и главната причина за огромен дефицит от 7,2 млрд. лв. в държавния Бюджет-2025, прикрит от управляващите като "разходи за държавни дружества" (БЕХ,ЕСО,НЕК, ББР). Но тези разходи така или иначе ще влизат в дефицита на Бюджет- 2026 и следващите бъдещи периоди.