На 27 април 2026 г Николай Малинов е направил интервю за „България 24“. Заглавието само по себе си е достатъчно интересно:
„Путин и Лавров гледат положително и благосклонно към победата на Румен Радев. С надежда!“
линк към цялото интервю: https://www.youtube.com/watch?v=sckm56VGAxE
Но още по-интересно е как Малинов стига до този извод.
Нека разгледаме какво си казаха.
1. МОСКВА КАЗВА „ЩЕ ВИДИМ“. МАЛИНОВ КАЗВА „АЗ ЗНАМ“.
ВОДЕЩАТА: Мария Захарова и Песков казаха: „ Първо трябва да видим какви конкретни стъпки ще предприеме новото българско ръководство.“
МАЛИНОВ: Русия официално не може да каже всичко, но категорично отношението на Лавров и президента Путин към Радев е много положително.
НАШИЯТ КОМЕНТАР: Това вече е забележително.
Официална Москва е дипломатично предпазлива.
Но Николай Малинов знае повече.
Москва казва: „Ще видим.“
Малинов казва: „Аз знам какво всъщност мислят Путин и Лавров.“
Е, добре. Откъде знаеш, Николай?
Има ли специална телефонна линия Москва–Малинов?
Или Путин и Лавров просто първо звънят на теб, а после на Песков и Захарова?
Ако руският президент има позиция по отношение на българския президент, тази позиция се изразява от самия него или от официалните представители на руската държава.
Но защо да чакаме официалните представители?
Имаме Николай Малинов.
Той ще ни каже какво тайно си мисли Путин, но не смее да каже.
Това вече е нещо повече от русофилство.
Това е дистанционно четене на мисли от Кремъл.
2. РАДЕВ – ПРЕЗИДЕНТЪТ, КОЙТО ВПЕЧАТЛЯВА РУСИЯ
МАЛИНОВ: Разказва как бил заедно с Радев, когато той поправил руски учен по въпроса за българския произход на кирилицата и това направило огромно впечатление на Путин и на цяла Русия.
НАШИЯТ КОМЕНТАР: Тук вече навлизаме в територията на политическия фолклор.
Българският президент поправя руския учен.
Руският учен разбира истината.
Русия е впечатлена и респектирана от Радев.
А Малинов е там и лично наблюдава историческото събитие.
Само че остават досадните въпроси:
Къде е записът?
Кой е ученият?
Кога и къде е станало?
Какво точно е казано?
Защото между: „Аз бях там“ и „това е исторически факт“ има голяма разлика.
3. „РЕПРЕСИРАНИЯТ“ МАЛИНОВ И НЕОБЯСНИМАТА МУ ЛЮБОВ КЪМ ВЛАСТТА
Тук също е интересно. Години наред Малинов е представян като човек, преследван и репресиран от властта. Човек, който бил опасен за системата. Бунтар. Русофил, срещу когото властта се е изправила.
А днес слушаме същия човек да говори за действащата политическа система с удивително слагачество и доброжелателност.
И човек започва да се пита:
Абе тези репресии случайно да не са го пречупили?
Може би са новаторски метод за политическо възпитание.
Направили са го по-обуздан. Вместо бунтар – системен политик.
Вместо противник на властта – човек, който с ентусиазъм лъска имиджа на новото управление.
Просто наблюдаваме резултата.
4. НАДПАРТИЙНИЯТ РУСОФИЛ, КОЙТО СИ ИМА ПАРТИЯ
И тук стигаме до друг парадокс.
Малинов говори за русофилството като за надпартийна кауза.
Само че самият той има партия. И то партия, която носи „русофилството“ в името си. Няма нищо лошо в това. Всеки има право да създава партия.
Но тогава трябва да приемем и нещо друго:
партията на Малинов не е самото русофилство.
Точно както Малинов не е всички русофили.
Русофилството е много по-старо от него.
И много по-голямо от всяка организация.
5. И ТУК СЕ ПОЯВЯВА РАДЕВ-БОТАШКИ
А това вече е особено интересно.
Защото ако Радев е „приятелят на Русия“, а Малинов е „главният русофил“, тогава двата медийно-политически образа "случайно" започват да си помагат.
Единият получава русофилски ореол. Другият получава ролята на човека, който може да го потвърди. И така виртуалният политически маркетинг затваря кръга: медиите създават образа, Малинов го потвърждава, а после потвърждението на Малинов се използва като доказателство за образа.
Но ако излезем от политическите образи и погледнем реалните резултати в енергийната политика, картината става доста по-различна.
Защото всеки човек може да види простата логика:
Ако по енергийните дела се определяше кой е „по-голям русофил“, турският президент Ердоган се оказва по-голям русофил от Радев и Малинов, взети заедно.
Просто енергетиката и реалността имат неприятния навик да развалят красивите политически легенди.
Достатъчно е да си припомним историята с „Боташ“:
„Договорът с „Боташ“ – руски агенти ли са българските управляващи?“
Защото когато говорим за това кой е русофил и патриот, трябва да гледаме не само кой какво говори. А по-важното е кой какво реално е направил за собствената си страна в енергетиката.
6. И ВСЕ ПАК – КОЙ Е ГЛАВНИЯТ РУСОФИЛ?
Може би точно тук е голямата манипулация.
Русофилството няма нужда от главен русофил.
Не е необходимо някой да бъде назначаван за негов говорител.
И още по-малко е необходимо критиката към един политик да бъде представяна като критика към Русия.
Можеш да обичаш Русия и да не харесваш Малинов.
Можеш да искаш приятелство между България и Русия и да критикуваш Радев.
Можеш да бъдеш русофил и да мислиш със собствената си глава.
Това е проблемът на цялата виртуално изградена конструкция.
Русофилството не е Малинов.
Русофилството не е партия.
Русофилството не е телевизионно студио.
И със сигурност не е човек, който твърди, че чете мислите на Путин и Лавров.
Язовир Копринка е много по-важно място от всички тези медийно-политически схеми. И там няма нужда от „главен русофил“.
Копринка ни чака.
Свързани теми:
Копринка – защо се връщаме там?