По своята същност слънчеви и вятърни ВЕИ са постоянно променливи и прекъсваеми източници, поради което не могат да бъдат управлявани ефективно от диспечер.Te са "недиспечеруеми". Специално в България включването им в общата електроенергийна система води до неоправдано големи загуби и разходи за:
1.Балансиране на честота и обменни мощности
2.Подръжка на преносна и разпределителна мрежи,понасящи загуби от постоянно включване и изключване на прекъсваеми мощности.
3.Повреди заради преждевременно износване в хидроагрегати на ПАВЕЦ и ВЕЦ , които за да балансират производството на ВЕИ работят в режим на чести включвания и изключвания, за какъвто не са проектирани. Например аварията в ПАВЕЦ "Чаира".
Разходите за повреди остават за държавните дружества БЕХ(НЕК , ЕСО...). Това са милиарди левове ежегодно.Например в бюджет 2025 г. управляващите записаха 7 млрд лв. вместо разход на бюджета, като разход на БЕХ (НЕК, ЕСО и др.) и ББР. Това са близо 3,5 % прикрит бюджетен дефицит, разходи на държавни дружества, които така или иначе влизат в дефицита за следващ период. От тях почти 4 млрд.лв бяха за Електроенергиен системен оператор(ЕСО). Огромните разходи за ЕСО са пряк резултат от "бизнеса" на ВЕИ, най вече на фотоволтаични ел. централи(ФЕЦ).
Тоест държавните дружества понасят загуби от дисбаланс и повреди предизвикани от прекъсваемата енергия на частни ФЕЦ и ВяЕЦ.
Какво е баланс? Балансът между производство и потребление на електрическа енергия е основно изискване за работата на системата. Количеството произвеждана електроенергия трябва да бъде равно на количеството консумирана енергия във всеки един момент. Електроенергията в момента когато бъде произведена се подадава към конусматор със скорост 300 хиляди км. в сек. При базовите енергийни централи като АЕЦ ,ТЕЦ, ВЕЦ има постоянство, предвидимост и сигурност. Известно е точно колко произвеждат във всеки един момент.Техните мощности могат да бъдат планирани, а следователно да бъдат ефективно управлявани от диспечер. А мощностите от ФЕЦ и ВяЕЦ са зависими от "капризиите" на природата, непредвидими и прекъсваеми, което постоянно предизвиква дисбаланс.
Дори потреблението е предвидимо до известна степен, известни са пикове часове и такива на ниско потребление.
За пояснение ще разгледаме каква е цената за производители и колко плащат потребители на регулиран пазар. Към началото на 2025 г. цената на енергийния микс, получен от всички производители е 135 лв за мегават час, или 0,135 лв за киловатчас. Битовия потребител плаща 0,245 лв(без ДДС). Значи плаща с 80% над микса, защото е непредвидим, той се включва и изключва когато поиска и неговото поведение в системата се регулира и балансира, което води до разходи. А соларни и вятърни ВЕИ са непредвидими производители, те се включват в системата подобно на потребители, дори по непредвидимо, понеже поява на облаци и спиране на вятър са още по непредвидими. При това на най големите и значими ВЕИ, НЕК изкупува енергията на завишени преференциални цени. Това са така наречените "ВЕИ с инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW". Те са на регулирания пазар и всяка година ДКЕВР(по Закона за енергията от възобновяеми източници) определя цена по която продават на НЕК- почти двойно по висока от средната цена на базовите производители. Не само че не си плащат за вредите които нанасят, но на тях им плащат по завишени цени. В крайна сметка цената я плащат всички потребители: Един път - заради повишени цени на тока. И втори път - за ежегодни милардни разходи на държавните дружества ЕСО и НЕК.