Шести блок е спрян за втори път за седмица след като бе ремонтиран с "неоригинални" мембрани. Депутат Йордан Тодоров остро критикува ръководството на централата за липсата на официална информация и "самоделни" части.
Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ беше спрян извънредно за втори път в рамките на дни заради дефект в защитна мембрана на сепаратор-паропрегревателя. Инцидентът потвърждава публичната прогноза на депутата Йордан Тодоров, който още на 17 декември предупреждаваше, че блокът вероятно е пуснат с неизправни мембрани и вероятността за повторна повреда е голяма. За аварията нямаше официални съобщения нито от АЕЦ „Козлодуй“, нито от Агенцията за ядрено регулиране.
Обществото научи за случващото от публикациите на депутата във Фейсбук. В същото време пушекът от централата се виждаше от десетки километри, а хората в Козлодуй и региона се чудеха какво се случва и дали има опасност за здравето им.
Факт е, че аварията е в конвенционалната част и не води до радиоактивно замърсяване. Но мълчанието на институциите, които по закон са длъжни да информират своевременно за инциденти, създаде условия за паника, слухове и спекулации за радиация. Това е недопустимо поведение при управление на стратегически обект и по същество представлява психологически натиск и сплашване на населението чрез бездействие и информационен вакуум.
Аварията не е изолиран случай. Тя е резултат от решения за използване на неоригинални, алтернативни части, след като правителството не е дало дерогация за доставка на оригинални руски компоненти, въпреки че става дума за ключово оборудване в атомна централа. При ядрена безопасност политиката трябва да отстъпва място на инженерните закони! Повтарящото се извънредно спиране води до десетки милиони загуби, допълнителни термомеханични натоварвания и скъсяване на експлоатационния живот на блока - още стотици милиони лева загуба!
Йордан Тодоров отдавна предупреждава за непрофесионални и рискови управленски решения в АЕЦ „Козлодуй“. Назначаването на настоящия изпълнителен директор Иван Андреев през 2016 г. е свързано с изпълнение на конкретна политическа линия – смяна на горивото и обвързване с проекти на Westinghouse, срещу които предишното ръководство възразяваше, поради което беше отстранено.
Когато стратегическа инфраструктура се управлява с политически назначения вместо професионална отговорност, резултатът е именно този: аварии, мълчание, недоверие и страх сред хората. А цената се плаща от всички.
България губи 1000 MW базова мощност в началото на зимата!
От "Възраждане" искат незабавна оставка на изпълнителния директор Иван Андреев и неговия заместник, обвинявайки ги в некомпетентност и застрашаване на енергийната сигурност.
Хронология на аварията :
На 10 декември – след приключване на годишния планов ремонт на 6-и блок, се проявява дефект в защитна мембрана на сепаратор-паропрегревател (СПП) в турбинната част.
Мембраната е ключов защитен елемент, който се разрушава само при превишено налягане. Но такова превишение не е имало.
Мембраната е сменена по време на годишния планов ремонт, като е произведена от българското дружество „Атоменергоремонт“ АД(свързано с Христо Ковачки), а не от оригиналния руски производител.
Договор за доставка на оригинални руски мембрани (подписан през октомври 2024 г.) е анулиран, тъй като Министерският съвет не е дал необходимата дерогация за внос.
Вместо това е използвано т.нар. „алтернативно решение“, оформено с Техническо решение № 6517 само дни преди аварията, което поражда сериозни съмнения, че документацията е изготвена постфактум.
Материалът на мембраната е променен от проектната руска стомана 12Х18Н10Т към 1.4310, а допълнително е установен дефект в разкъсващия стержен (намален диаметър).
На 16 декември блокът е пуснат отново в експлоатация.
На 19 декември дефектът се повтаря, още една мембрана се къса и 6-и блок е спрян извънредно за втори път в рамките на дни, което потвърждава предварителната прогноза на депутата Йордан Тодоров.
През цялото време липсва навременна и прозрачна официална информация, което води до напрежение сред населението в района.
Ключовият извод:
Не става дума за единична авария, а за системен управленски и технически провал, свързан с:
- отказ от доставка на оригинални части,
- използване на несертифицирани компоненти,
- съмнителни технически решения,
- и повторно пускане на блока без трайно отстраняване на причината.
Ситуацията вече не е само техническа или управленска – тя е енергийна и обществена криза. България губи 1000 MW базова мощност в началото на зимата – мощност, която не може да бъде компенсирана нито от ВЕИ, нито от внос без сериозни финансови последствия.
Какво реално може да се направи?
Първият и най-очевиден вариант е незабавен внос на оригинални части от Русия, предназначени за конкретното оборудване на АЕЦ „Козлодуй“. При ядрената безопасност няма „геополитически заместители“ – има единствено правилни решения със сертифицирани компоненти.
Правителството е в оставка. Но кой поема отговорността да даде дерогация, когато става дума за националната енергийна сигурност? Ако институциите продължат да бездействат, логичната стъпка е граждански протест с ясно формулирано искане за незабавна дерогация.
Вторият вариант е пускане на пълните мощности на ТЕЦ „Марица Изток 2“, които през последните години бяха силно ограничени под предлог „зелен преход“. На практика това обслужва частни интереси във ВЕИ сектора, но не и стабилността на енергийната система.
Този вариант обаче има цена – плащане на квоти за въглеродни емисии, което означава приблизително 200 милиона лева годишно допълнителни разходи.
Какви са загубите до момента?
Всяко извънредно спиране на 6-и блок означава пряка загуба от около 20 милиона лева за държавата.
Непряката загуба е още по-сериозна – извънредните спирания, разхлаждания и повторни пускове съкращават експлоатационния живот на реактора. Това означава стотици милиони левове загуби, които ще бъдат платени от гражданите и бизнеса.
Ако дефицитът се компенсира с въглищни мощности, цената се увеличава допълнително чрез емисионните квоти.
Големият въпрос
Държавата вече плаща – въпросът е за какво.
За навременни и професионални решения в стратегически обект?
Или за политическо бездействие, грешни назначения и отказ да се вземат непопулярни, но необходими решения?
В енергетиката няма „удобни“ решения – има отговорни и безотговорни. А цената на вторите винаги се плаща от хората.
ПРОТЕСТЕН АПЕЛ: ДЕРЖАВАТА ДА ДЕЙСТВА СЕГА
България губи 1000 MW базова мощност в началото на зимата.
Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ е спрян повторно. Очевидно е че не трябва да бъде пускан без оригинални руски компоненти. Загубите вече са десетки милиони, а цената за бъдещето – стотици милиони левове чрез съкращен експлоатационен ресурс.
В същото време:
институциите мълчат;
няма яснота кой взема решения;
правителството е в оставка, но отговорността не може да е в оставка.
Гражданския протест трябва да иска :
Незабавна дерогация за внос на оригинални части за АЕЦ „Козлодуй“, необходими за безопасната и надеждна работа на 6-и блок. Ядрената безопасност не е геополитически експеримент.
Пълна прозрачност – ежедневни официални съобщения от АЕЦ „Козлодуй“ и АЯР при всеки инцидент. Информационният вакуум създава страх и паника.
Поемане на отговорност от ръководството на централата и от държавните органи, които са отказали или бавят критични решения.
Временни компенсиращи мерки за енергийната система, включително пълно използване на наличните мощности на ТЕЦ-2 , докато 6-и блок бъде върнат безопасно в експлоатация.
Това не е партиен въпрос.
Това е въпрос на енергийна сигурност, икономика и национална безопасност.
Ако държавата не действа, гражданите трябва да я накарат – с масов протест.
Повече подробности за аварията има в този материал:
6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ спря работа отново заради дефектни части и отказ да се купят оригиналните от Русия
Други управленски провали в стратегическия енергиен сектор:
"Зелената мафия" предизвиква БЕЗВОДИЕ и ще продължава да го прави
"Зелената мафия" извърши погрома над ПАВЕЦ Чаира