автор: Сергей Савчук, "РИА Новости"
В Европа и САЩ започна да дава плодове политиката, според която Брюксел се конкурира с Вашингтон, а заедно тябва да се мъчат по всякакъв начин да навредят на Русия. Но има версия, че нашите заклети партньори очакваха по-различни резултати. Директорът на Федералното мрежово агенство (SEFE), отговарящо за доставките на природен газ в Германия, заяви, че в момента е невъзможно да се прекратят покупките на руски втечнен и тръбопроводен газ. Ако някъде се проведе световно първенство по нелепи обяснения за доверчиви слушатели, Клаус Мюлер би спечелил първо място.
На въпроса защо Германия, в ущърб на собствените си социални програми, отделя колосални пари за войната в Украйна и продължава да купува руски газ, директорът с кристално честен поглед отговори, че те много искат да спрат вноса от Русия, но физически не могат. И въпросът изобщо не е в страшните руски мафиоти, които под прицела на ръждясала берданка принуждават честни германци да купуват проклетия руски газ. Германия е готова да спре вноса още утре, но за това Европейският съюз трябва да въведе конкретни санкции, а без пряко разрешение отгоре Берлин е задължен да изпълнява подписаните с Русия договори. Мюлер успокоява: договорите ще приключат много скоро, а именно през 2028 г., а до тогава немците с всичкото си възможно отвращение ще продължат да купуват руското синьо гориво, както тръбопроводно, така и втечнен природен газ (ВПГ), тъй като коварните руснаци са записали в договорите клаузата "взимаш или плащаш". SEFE е готова да спре покупките, но за недоставения газ ще трябва да се плати в пълен обем, след което Русия ще може да продаде германския газ втори път, като получи двойна печалба, а такъв позор не би могъл да преживее никой уважаващ себе си враг на Русия.
Ако се отвлечем от словесната еквилибристика и поговорим сериозно, това, което се случва, не е нищо повече от примитивен спектакъл, чийто сюжет беше ясен още преди три години.
За миналата година ,още тогава свиващата се промишленост на Германия, заедно със сектора на енергетиката, битови и други потребители, изразходва 69,6 милиарда кубични метра газ (835 тераватчаса по западната метрична система). Като пример на положителни промени и възстановяване на икономиката се посочва фактът, че в сравнение с предходната година потреблението на газ е нараснало с три процента. Митът се разбива за секунда, ако се знае, че през 2023 г. същият показател беше паднал с пет процента, тоест имаме сравнение с ниска база. И става напълно неудобно, ако си припомним, че в довоенната 2021-ва Германия само от Русия купуваше 68 милиарда кубични метра гориво, а общият обем на вноса бе равен на 137 милиарда.
Този спад доведе до известни последици за икономиката, които Берлин се опита да облекчи чрез увеличаване на вноса от други посоки. По настоятелни "молби" от Вашингтон за главен заместител бе избран американски ВПГ с молекули на истинска демокрация. Според данни на Германското сдружение по енергетика и водно стопанство (BDEW), вносът на американски ВПГ надхвърля 91 процента от общата структура на покупките. За миналата година американците продадоха на германски компании 4,4 милиарда кубични метра втечнено гориво, спечелвайки от това два милиарда долара. Като цяло за Европа отвъд океана бяха доставени 110 милиарда кубични метра газ, като само за първите девет месеца на настоящата година този показател се е увеличил с двадесет и два процента. Най-големи купувачи, освен Германия и Великобритания, бяха Нидерландия (14,4 милиарда куб. м), Франция (11,5 милиарда) и Испания с Италия, купили всяка по близо осем милиарда куб. м.
Ако се гледа от брега на Луизиана, където усърдно се трудят фабрики за втечняване, на европейските пазари се падат 67% от всички доставки.
На пръв поглед всичко е отлично. Руското присъствие е сведено до минимум, а Европа и Щатите се сливат в здрави прегръдки на краткосрочни договори. Обаче западните анализатори на енергийните пазари обръщат внимание на редица моменти, които по-късно ще се превърнат в сериозни проблеми.
Що се отнася до Германия, най-ясно общото състояние на реалния сектор отразяват обемите на производство на електричество. Често го наричат кръвта на промишлеността, а в икономическата наука електрогенерацията е краткосрочен индикатор на финансовата система на държавата. Е, в Германия, въпреки нарастващите доставки на ВПГ отвъд океана, производството на електричество устойчиво пада. През 2019 г. германските електроцентрали произведоха 609 милиарда киловатчаса, през 2022 г. — 577 милиарда, а през 2024-та — само 501 милиарда. За пет години спад от двадесет процента. Оттук и конвулсиите на енергоемки производства като автомобилостроенето и неафишираното им бягство в страни с достъпна енергия, като например Унгария.
Търговците на американски ВПГ си изчисляват печалбите от износа към ЕС, но все по-силно се чуват гласове, че с нарастването на доставките за ЕС едновременно пада износът за страните от Азия.
В края на септември Китай, най-големият световен купувач на енергийни ресурси, намали вноса на американски ВПГ почти до нула, а общият обем на доставките за страните от Азиатско-тихоокеанския регион като цяло падна до 19 процента. Аналитиците предупреждават, че това е много рискована замяна.
Първо, защото азиатските пазари традиционно се отличават с повишено търсене и също толкова традиционно високи цени. Все още е свеж споменът от зимата на 2023-24 г., когато газовозите, пътуващи за Европа, обърнаха курса и всички до един отплаваха за Азия, където бяйа ударили мразове и цените на ресурсите излетяха до небето. Сега този пазар, поради влошаващите се отношения с Китай, за САЩ бавно се затваря, докато руските компании стават все по-широко представени.
Второ, потенциалът за по-нататъшно разширяване на пазарите на ЕС е практически изчерпан. При ръст на доставките за годината с 22 процента, общото потребление на газ в съюза от 2022 г. насам се е увеличило само с два пункта. Това е свързано с отказа от изкопаемите горива и увеличаването на дела на възобновяемите източници на енергия (ВИЕ). В Германия, например, делът на генерацията от алтернативни източници достигна почти половината от производството. Фактически американците започват да буксуват в европейските реалности, които самите Щати сътвориха през последното десетилетие – от момента на въвеждането на първите санкции срещу Русия след възсъединението с Крим.
Господата от Вашингтон и Брюксел, разбира се, никога няма да си признаят, но със сигурност си представяха съвсем различно переспективите на съвместното сътрудничество и победата над Русия.
оригинал на статията: https://ria.ru/20251126/atlantika-2057457285.html