И двете онлайн петиции продължават да събират подписи!
ПОДПИШИ ПЪРВАТА ПЕТИЦИЯ ТУК
ПОДПИШИ ВТОРАТА - на OpenPetition тук
Към момента на внасянето са подкрепени от общо 2 165 души онлайн (petitiq.com и openpetition.eu).
Входящи номера:
- Народно събрание: № ПГ-52-639-00-10/14.07.2026 г.
- Министерство на енергетиката: № Е-92-00-883/14.07.2026 г.
Какво искаме:
• признаване на Марица-изток като критичен енергиен актив на ЕС;
• временна дерогация по EU ETS;
• включване в бъдещия енергиен коридор Изток–Запад;
• развитие на големи гъвкави товари.
Защо актуализирахме исканията
Исканията са съобразени с:
- доклада на ENTSO-E от 9 юни;
- плана RDI от 8 юли;
- Регламента TEN-E.
Пълен текст на придружаващото писмо до Народното събрание :
(текста до МЕ е идентичен)
До:
г-жа Михаела Доцова - Председател на Народното събрание
До:
г-жа Румяна Петрова - Председател на Комисията по енергетика
От:
Светослав Тодоров Пройнов, координатор на Гражданска инициатива "Защита на Марица-изток"
[email protected] (официален контакт на инициативата)Уважаема г-жо Доцова,
Уважаема г-жо Петрова,
Изпращаме Ви две онлайн петиции, подкрепени от граждани, с искания за
признаване на комплекса „Марица-изток“ за доставчик на критична
системна услуга и за дерогация от таксите за въглеродни емисии.
Исканията на настоящите две онлайн петиции са актуализирани и
съгласувани с докладите на ENTSO-E от 9 юни и 8 юли 2026 г., както и с
актуализирания регламент TEN-E.
На 11 декември 2025 г. инж. Игнат Божинов, член на нашия експертен
екип, изпрати писмо с идентични искания до Министерството на
енергетиката (вх. № Е-94-00-2465). За съжаление, все още не е получен
отговор.
Резюме на исканията:
Настояваме за незабавно признаване на комплекса "Марица-изток" за
критична инфраструктура на ЕС, за дерогация от таксите за въглеродни
емисии и за включването му в източния фланг на европейския енергиен
коридор. Без него стабилността на мрежата в Югоизточна Европа е
застрашена.
Нашите искания:
1. Да се признае "Марица-изток" за критичен актив за стабилността на
мрежата на Европейския съюз и да се включи в рамката на ЕС за критична
енергийна инфраструктура.
2. Да се предостави временна дерогация от разходите за въглеродни
емисии по EU ETS, докато не бъде създаден постоянен европейски
компенсаторен механизъм за системните услуги (инерция, реактивна
мощност, стратегически резерв), в съответствие с решението на
българския парламент от 18 март 2026 г.
3. Да се определи "Марица-изток" като начална точка за бъдещ
електропроводен коридор Изток-Запад със свръхвисоко напрежение, както
е предвидено в структурните програми на ЕС (Регламент TEN-E).
4. Да се подкрепи въвеждането на големи гъвкави товари (центрове за
данни, високопроизводителни изчисления) в региона за абсорбиране на
излишната възобновяема енергия и стабилизиране на цените.
2. Обществена подкрепа
- Книжна петиция: 6 547 подписа, внесени в Народното събрание,
Президентството и Министерския съвет на 20 май 2026 г. (вкл. 1 750
разпечатани онлайн подписа).
- Онлайн петиции (текущи): 2 165 подписа (от които 1 750 вече са в книжната);
- Общо подкрепа: около 7000 подписа.
Инициативата е подкрепена от енергийни професионалисти, бивши
ръководители на комплекса "Марица-изток", бивши висши служители на
българското Министерство на енергетиката, както и от отворено писмо на
инж. Игнат Божинов до Министерството на енергетиката (вх. №
Е-94-00-2465 от 11.12.2025 г.).
3. Защо "Марица-изток" е важен за Европа
"Марица-изток" е най-източният синхронен възел на европейската мрежа.
Той предоставя основни системни услуги, които стават все по-оскъдни в
Европа:
- Въртяща инерция – стабилизира честотата при смущения (не може да
бъде заменена от батерии).
- Реактивна мощност – необходима за контрол на напрежението и
предотвратяване на прекъсвания.
- Диспечируема генерация – способна бързо да увеличава или намалява мощността.
- Стратегически резервен капацитет – наличен при аварии и внезапни
недостизи на енергия.
От 2023 г. Украйна и Молдова се интегрират в европейската мрежа. През
региона преминават големи и непредвидими енергийни потоци.
"Марица-изток" е естественият стабилизатор на тази критична граница.
4. Проблемът в България
Таксите за въглеродни емисии на "Марица-изток" се пренасочват към шепа
частни инвеститори, които използват тези пари за соларни паркове и
батерии. С тях извършват спекулации (inc‑dec gaming), точно както е
отбелязано в стратегическия доклад на ENTSO-E от 9 юни 2026 г.
В същото време над 30 000 малки соларни инсталации фалират, защото
батериите са нерентабилни без големи гъвкави товари (LFL) и HVDC
мрежи, които в България напълно липсват. Това противоречи на
изискванията на ЕС – ВЕИ да бъдат за собствено потребление и да
повишават енергийната ефективност.
На 18 март 2026 г. българският парламент единодушно задължи
правителството да поиска дерогация – но това искане остава
неизпълнено.
5. Съответствие с политиката на ЕС
Докладът на ENTSO-E от 9 юни 2026 г. ("Market Design Options for
Congestion Management") и Планът за внедряване на RDI на ENTSO-E (юли
2026 г.) изрично признават, че изтеглянето на синхронни генератори
намалява гъвкавостта на системата и че новите ВЕИ нямат техническата
способност да предоставят същите услуги за стабилност.
Европейският пакет за трансевропейска електропреносна мрежа (декември
2025 г.) и преразгледаният Регламент TEN-E дават приоритет на
"не-жичните решения" – включително синхронна инерция и гъвкаво
потребление – пред скъпото разширяване на мрежата. Една от осемте
приоритетни "енергийни магистрали" е специално насочена към
подобряване на ценовата стабилност и енергийната сигурност в
Югоизточна Европа.
"Марица-изток" вече предоставя именно тези "не-жични" услуги, които
Европа се стреми да засили. Местоположението му на източния край на
европейската мрежа го прави незаменим за успешното реализиране на
предложения енергиен коридор Изток-Запад.
6. Защо незабавните действия са необходими
Без признание и подкрепа "Марица-изток" ще бъде принуден да спре
работа. Заради непосилните такси за емисии вече спряха работа ТЕЦ-1 и
ТЕЦ-3. Докладът на ENTSO-E от 9 юни 2026 г. потвърждава, че
изтеглянето на синхронни генератори води до "загуба на системна
гъвкавост и стабилност". "Марица-изток" вече предоставя тези услуги –
но без признание те ще бъдат загубени.
ЕС ще трябва да похарчи многократно повече, за да възстанови
стабилността, която този комплекс вече осигурява – без гаранция, че ще
намери сравним обект.
Европейският съюз в момента актуализира своята рамка за критична
енергийна инфраструктура. Решенията, които ще бъдат взети през
следващите месеци, ще определят кои съоръжения ще получат
стратегическо признание и европейска подкрепа.
7. Подкрепящи документи и връзки
Приложени файлове:
-
`1signatures.pdf` – извлечени подписи (peticiq.com)– 1 956 подписа
-
`2signatures.pdf` – извлечени подписи(openpetition.eu) – 209 подписа-
`2005paper.jpg` – Книжна петиция, внесена в НС на 20 май2026 г. (вх. № ПТ-52-639-00-10)
Повече информация:
- Пълно техническо предложение (на български):
app.php/marica-iztok
- Техническо предложение (на английски):
app.php/maritsa-east-a-technical-propos ... -stability
- Анализ на ENTSO-E(на български): app.php/entsoe-analiz
- Онлайн петиция (peticiq.com): https://www.peticiq.com/marica-iztok
- Онлайн петиция (openpetition.eu):
https://www.openpetition.eu/bg/petition ... -kompleksa
- Битката за Марица-изток (на български): viewforum.php?f=15
- The Battle for Maritsa-East (на английски): viewforum.php?f=18
8. Призив към институциите
Молим Комисията по енергетиката да поиска становище по нашите петиции
от Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
9. Авторски екип
Предложението е изготвено от експертен екип на Гражданска инициатива
"Защита на Марица-изток":
- инж. Игнат Божинов – енергетик с 48 години стаж, ръководил
реконструкцията на ТЕЦ "Марица-изток 2"
- проф. д-р инж. Иван Марков – бивш генерален директор на "Мини
Марица-изток", два пъти заместник-министър на енергетиката
- инж. Щерьо Щерев – бивш заместник-министър на енергетиката, бивш
директор на "Мини Марица-изток"
- Светослав Пройнов – енергиен анализатор, координатор на инициативата
За прецизност на данните, моля да имате предвид следното:
На 20 май 2026 г. нашата Гражданска инициатива внесе в Народното
събрание книжна петиция с 6 547 подписа (вх. № ПТ-52-639-00-10).
Тогава в нея бяха включени около 1 750 подписа, разпечатани от първата
онлайн петиция.
Към момента двете онлайн петиции (на petitions.com и openpetition.eu)
събират общо 2 165 подписа. От тях около 1 750 вече фигурират в
книжната петиция от 20 май до Народното събрание. Следователно общата
подкрепа за нашите искания към момента е около 7000 подписа (а не
около 8750) . Възможно е и сред тях да има дублиране, понеже подписите
са събирани по различни канали. Но такова дублиране би било
незначително.
Очакваме Вашето съдействие и отговор.
С уважение,
Светослав Пройнов
Координатор на Гражданска инициатива "Защита на Марица-изток"
ПОДПИШИ ПЪРВАТА ПЕТИЦИЯ ТУК
ПОДПИШИ ВТОРАТА - на OpenPetition тук