Доклад на Пламен Павлов - енергиен форум в Стара Загора

Защитата на комплекс "Марица-изток" е защита на енергийната сигурност и национална независимост
редакция
Site Admin
Мнения: 26
Регистриран на: Чет Мар 20, 2025 9:46 am

Доклад на Пламен Павлов - енергиен форум в Стара Загора

Мнение от редакция »

ЕНЕРГИЙНА ДИВЕРСИФИКАЦИЯ С ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Резюме:
Пламен Павлов (председател на Българската газова асоциация и член на УС на БТПП) представя критичен анализ на Зелената сделка на ЕС, която според него е бизнес модел за преразпределение на ресурси от въглеводородите към ВЕИ, довел до деиндустриализация и скъпа енергия.
Според автора България и Европа са изправени пред сериозен избор – дали енергийният преход ще се основава на технологично многообразие и енергийна сигурност, или на административно налагани решения, които ограничават част от енергийния микс.
В изложението се защитават няколко основни тези:
- че истинската диверсификация означава добавяне на нови енергийни източници, а не унищожаване на съществуващите;
- че сегашният модел на въглеродните квоти създава сериозни пазарни изкривявания и поставя традиционната енергетика в неравностойно положение;
- че България вече е постигнала значително намаляване на въглеродните емисии и има основания да търси по-гъвкав европейски подход и дерогации;
- че приходите от екологичните такси трябва да служат за реално възстановяване на природната среда и развитие на нови технологии, а не за задълбочаване на пазарните дисбаланси;
- че енергийната и националната сигурност изискват балансиран и диверсифициран енергиен микс.

Авторът настоява че България трябва да защитава собствените си специфики и интереси в рамките на европейските политики, а не механично да прилага решения, създадени за различни икономически и енергийни условия.

Пълен текст на изказването:

ПРЕАМБЮЛ

Преживяваната технологична революция, интеграцията ни с Европейските структури внесоха в българския език много нови думи, чийто съдържания често се ползват субективно за целите на ползващия ги, с което често ги изпразват от съдържание, манипулирайки слушателите.

Темата на моето изложение е енергийната диверсификация, нейното изкривяване и манипулативна употреба, в съвременния политически контекст.

Дефиниция за енергийна диверсификация е политика за намаляване на зависимостта от един вид енергия, от един източник, от един доставчик, от един маршрут чрез осигуряване на алтернативи за енергийното снабдяване.

Следователно диверсификацията дефинира добавяне, а не изключване на алтернативи, следователно диверсификацията предполага многообразие от алтернативи, разкривани с пазарни средства.

Ще се спра на въглеводородните източници, превърнали се в индикатор на политическа зависимост и свързаните енергиен и икономически срив на ЕС и нашата страна.

ПОЛИТИКА НА ИЗКЛЮЧЕНИЯ НА ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ И ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

Основният въздействащ фактор, заменящ диверсификацията с моно енергийна зависимост е Зелената сделка на ЕС, чрез която икономическо лоби, прилагайки административно, политически средства деформира енергийния пазар на Съюза довела го да деиндустриализация, драстично влошаване на бизнес климата и жизнения стандарт на европейските граждани.

В същността си Зелената сделка представлява бизнес модел за преразпределение на ресурси от традиционните, устойчиви въглеводородни сектори на енергетиката към възобновяемите енергоизточници.

Зелената сделка би била полезна, ако не беше бизнес модел, ако не беше Сделка, а естествен последователен процес за климатична неутралност, тя е бизнес модел защото е наречена Сделка, тя не подобрява глобалната климатична неутралност, а предизвиква деиндустриализация на ЕС, предизвиква миграционни вълни и глобална криза.

Антропогенната дейност в индустрията, транспорта и енергетиката се отразяват на глобалните климатични изменения в рамките на 4 – 7 %, останалото въздействие върху климатичните изменения се предизвикват от независещите природни фактори, слънчева активност, вулканична дейност, зелена и синя системи.

Какво ни задължават чрез Зелената сделка европейските администратори и българските управляващи?

Облагане с въглеродни квоти на въглищната енергетика и поставяйки я в дискриминирана позиция с толерираните ВЕИ, толерирани чрез субсидиране и толерирани чрез отказ от оценка върху въздействието върху околната среда на фотоволтаичните, ветрогенераторни и акумулиращи системи и реципрочно облагане с квоти, пропорционална на нанасяните вреди.

Кой до момента е оценил и оповестил публично какво е въздействието на фотоволтаичните панели инсталирани върху почвата на която са поставени?

Защо не се информира обществото как се отразява повишената температура и електромагнитните полета под фотоволтаичните панели върху микроорганизмите формирали и поддържащи хранителната почвена среда, как се отразява повишената температура около фотоволтаичните паркове на климата в ареалите където са построени?

Защо не се информира обществото как се отразява на климата ветрогенераторните паркове, които отнемайки кинетичната енергия на въздушните течения ги спират, а с това преустановяват пренасянето на влага, предизвиквайки засушаване, корозия, пожари?

Управляващите не искат да знаят за негативните резултати от въздействието на фотоволтаичните, ветрогенераторни паркове и системите за съхранение, но и да знаят не ги оповестяват, защото зелената политика на ЕС е бизнес сделка, която генерира огромен финансов ресурс.

С многообразни ограничителни средствата на т.нар. „Зелена сделка“ (Европейски зелен пакт) включва комбинация от законодателни мерки, финансови инструменти, данъчни и въглеродни механизми, субсидии, ограничения и регулации, инвестиционни фондове и технологична трансформация чрез инструменти като:
  • [] Система за търговия с въглеродни емисии
    [] Ограничения на транспорта,
    [] Ограниченията на строителните норми (ETS2),
    [] Въглероден граничен механизъм (CBAM) за облагане на внос на стомана, цимент, торове, алуминий и др. според въглеродния отпечатък,
    [] Фонд за справедлив преход (Just Transition Fund),
    [] REPowerEU за ускорено заместване на руски изкопаеми горива,
    [] Инвестиции във ВЕИ и водород,
    [] Зелени облигации (Green Bonds / EuGB), за емитиране на облигации за „зелени“ проекти от капиталовите пазари, чрез Таксономия на ЕС, класификацираща кои икономически дейности се считат за „устойчиви“ и определяне достъпа до финансиране,
    [] Субсидии и инвестиционни програми InvestEU, NextGenerationEU,
    [] Фондове за батерии, водород, електромобили, ВЕИ,
    [] Нетно-нулева индустриална политика (Net-Zero Industry Act),
    [] Стимули за производство на зелени технологии в ЕС, батерии, солари, електролизьори, термопомпи, чрез ограничения за отопление с изкопаеми горива и въвеждане нови стандарти за сградите,
    [] Декарбонизация чрез електромобили, забрана за нови ДВГ автомобили след 2035 г. и финансиране инфраструктура за зарядни станции,
    [] Политика „От фермата до трапезата“ с ограничения върху торове и пестициди, биоземеделие, намаляване на метановите емисии,
  • Социален климатичен фонд, компенсиращ домакинствата при поскъпване на енергията и горивата вследствие на ETS2.
Изредените механизми доказват, че Европейският зелен пакт е добре структуиран бизнес модел, който следва да се оцени професионално и да се предприемат радикални действия за ограничаване на вредното въздействие върху икономиката и живота на европейските граждани.

СИСТЕМА ЗА ТЪРГОВИЯ С ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ - КВОТИ ЗА CO₂ (EU ETS)

Система за търговия с въглеродни емисии е система за дискриминация на въглеводородите енергийни източници и толериране на ВЕИ, което предизвика диспропорция в компонентите на енергийния микс, изкривяване на енергийния пазар и драстично увеличаване цената на енергията.

Заплащаните квоти за СО2 от енергийните предприятия, ползващи твърди въглеводороди ги превърна в неконкурентни на енергийната борса, в която пазарният принцип бе подменен с лобизъм.

Политиката на Европейския зелен пакт основана на идеалистичната грижа към природата бе подменена от политиката на циничен комерсиализъм.

Ако Европейският зелен пакт, наричан Зелена сделка е мотивиран за опазването на климата и околната среда следва всеки източник от енергийния микс да бъде подложен на задълбочен научен анализ за ползите и вредите, заплащайки реципрочни квоти за възстановяване или възмездяване на причинените вреди на околната среда и обществото.

▪ С какво се измерват и оценяват вредите, нанасяни върху климата, флората и фауната повишените температури и силови полета около и под панелите, съоръженията и електропроводите на фотоволтаичните паркове, как ще се възстановят микроорганизмите, формиращи плодородието на българската земя, чийто хумусен пласт драстично намалява?

Наистина ли българското общество е съгласно да приключи съвсем с грижата за своето продоволствие, възприемайки модела на скандинавските страни, които поради неплодородната почва генерират върху нея електроенергия, а с произведената електроенергия, безпочвено произвеждат храни?

▪ С какво се измерват и оценяват вредите, нанасяни върху климата, флората и фауната ветрогенераторните паркове отнемащи кинетичната енергия на въздушните течения, носещи влага от водоемите, речните и морски басейни за горите, пасищата, нивите, как ще се възстановят пораженията върху хората, животните, микроорганизмите влиянието на силовите полета, вибрационни и звукови вълни, да не пренебрегваме нарушаване миграцията на прелетните птици?

Наистина ли операторите на ветрогенераторните паркове искат да повярваме, че са спрели за няколко дни въртенето на перките по хуманни съображения, пазейки ценния белоглав лешояд, който се реел над тях, премълчавайки причината за облитането на лешояда, а той лети там където има мъртви птици и мъртви животни?

▪ И още … С какво се измерват и оценяват вредите, нанасяни върху климата употребата на въглеводородите при производството на соларните панели и ветрогенераторите, в чието производство на другия край на света се ползват всички въглеводороди, и твърди, и течни, и газообразни.

Наистина ли зелените бизнес политици очакват да им повярваме, че след 10 - 15 – 20 години ще си приберат в дома амортизираните соларни панели, ветрогенератори, техните фундаменти и акумулиращи системи?

Възобновяемите енергийни източници не дължат и не заплащат квоти, които ги поставят в привилегировано конкурентно положение спрямо въглеводородите, нанасяните от възобновяемите енергоизточници вреди не се обсъждат, не се оценяват, не се облагат.

Пороците на европейската Сделка прозират в дискриминационното формулиране на въглеводородните източници като единствени екологични замърсители, които се облагат с унищожителни квоти, с които се субсидират възобновяемите енергийни източници. Субсидирането се случва чрез директни плащания и нулеви санкционни квоти, с което изкривяват пазара и оскъпяват неконтролируемо цената на енергията за индустрията и за бита.

Оценяват се и се облагат с въглероден отпечатък произведената енергия и продукти единствено от въглеводородите, което е цел на Сделката наречена Европейски зелен пакт.

Самото дефиниране на въглеродния отпечатък като замърсител е абсурдно, в живот възникнал във въглеродна среда, в който ние, хората сме създадени от кислород – 65 % и въглерод – 18 %, в който ние издишваме дневно от 0,7 до 1 килограм СО2, в който за една година издишваме 300 – 350 килограма СО2, в който за един средностатистически човешки живот ние генерираме 300 – 400 тона СО2, това е признак за целенасочена манипулация на обществото, целяща генериране на огромни печалби за ограничена прослойка от обществото имаща достъп до обществен ресурс и до политическо лобиране.

Браншовите организации в секторите на въглеводородните енергийни източници работим за премахване на дискриминационния характер на Европейската зелена политика, работим не за премахване на въглеродните квоти, които следва да компенсират вредите, нанасяни от въглеводородните източници, а за въвеждане на екологични квоти на всички енергийни източници, включително на възобновяемите, екологичните квоти следва да са отнесени реципрочно спрямо вредите, които те причиняват на околната среда и климата.

Солидарният подход при оценка въздействието върху околната среда и климата на всички енергоизточници ще премахне изкривяването на енергийния пазар и ще спомогне за формирането на многообразен, диверсифициран енергиен микс, който е предпоставка и условие за снижаване цените на енергията.

След въвеждане на универсални реципрочни на вредите квоти към всички енергийни източници ние, браншовите организации в сектора на въглеводородите енергийни източници настояваме всички генерирани от екологичните квоти приходи да формират Целеви национален екологичен фонд, чийто ресурс да се разходва единствено за възстановяване на причинените при енергийното производство увреждания на територията на страната, включващо възстановяване на горите и тяхната абсорбираща функция, възстановяване на микроорганизмите, поддържащи плодородието на българската земя, за проучвания и научни разработки, за внедряване на технологии, компенсиращи вредите при извличането на енергията от природата.

Браншовите организации в секторите на въглеводородните енергийни източници сме против генериране на екологичните квоти във Фонд сигурност на електроенергийна система и разпределянето на натрупвания ресурс за ценови компенсации от изкривения енергиен пазар и за субсидии на неконкурентните възобновяеми енергийни източници.

Основанията за този подход са отчетените от Европейския съюз и Европейската агенция за околна среда данни за най-голямо намаляване на въглеродните емисии в България спрямо ЕС след 1990 год., в размер от 55 – 60 %, които в последните години не надвишават 50 млн. тона СО2 годишен еквивалент, при средно намаление в ЕС от 40 %, т.е. Българската страна е ограничила въглеродните емисии спрямо Европейския съюз с повече от 33 %.

Намаляването на въглеродните емисии е постигнато и поради ограничаване на потреблението, закриването на енергоемки производства и всеобщата деиндустриализация на европейската икономика, в т.ч. и българската, но и поради циркулационния капацитет на 4,3 млн. ха български гори, които годишно абсорбират до 10 млн. тона СО2 , т. е. при 50 млн. тона СО2 генериран в страната от индустрията, аграрния сектор, бита и транспорта, българската гора компенсира 20 % от емисиите, абсорбирайки ги за възпроизводството на зелена маса.

Впрочем, за нормалното развитие на корените, стъблата, листната маса и плодовете на зеленчуците в оранжериите се ползват целеви газови котли за производството на нужния СО2 или се инжектира СО2 от външен източник, което е показателно за абсурдността на Зелената сделка.

България се намира в географската периферия на ЕС и Европейския континент, българската индустрия и аграрния отрасъл граничат с високо конкурентни в енергийно и суровинно отношение страни, това изисква диференциран подход и дерогации на множество европейски механизми, приложими за централно и западно европейските партньори.

Ще онагледя регионалната енергийна диспропорция на Балканите със сравнителните данни за ползването на природния газ, където е моята професионална ангажираност.

През 1992 год. страните от Източните Балкани ползваха за своите икономики следните количества природен газ:
  • България над 7,5 млрд. куб. м/год.,
  • Турция 5,0 млрд. куб. м/год.,
  • Гърция 0,0 млрд. куб. м/год.,
  • Сърбия 1,5 млрд. куб. м/год.,
  • Румъния 5,0 млрд. куб. м/год.,
  • Македония 0,1 млрд. куб. м/год.
Общото регионално потребление на природен газ на Балканите през 2025 год. възлиза на 80,3 млрд. куб. м/год., чийто енергиен еквивалент е 843,15 TWh, приравнено спрямо петрола около 72,5 млн. тона суров петрол, 434 млн. тона лигнитни въглища.

През 2025 год.:
  • България под 2,5 млрд. куб. м/год., съставляващо 3,11 %
  • Турция над 55,0 млрд. куб. м/год., съставляващо 68,00 %
  • Гърция 7,0 млрд. куб. м/год., съставляващо 8,70 %
  • Сърбия 3,5 млрд. куб. м/год., съставляващо 4,40 %
  • Румъния 12,0 млрд. куб. м/год., съставляващо 15,00 %
  • Македония 0,3 млрд. куб. м/год., съставляващо 0,40 %
Тази статистика говори за икономиките на анализираните страни, тя е показател за индустриалното и аграрно производство в региона, отминавам с мълчание празните от съдържание хвалебствия на властта за нискоемката енергийна и високо технологична българска икономика, но няма да премълча, думите на политиците, че България се намирала в сърцето на Европа, защото сърцето се оказа в . . . . петата.

Добавяйки към това липсата на свързаност с енергийно ресурсните северни страни от ЕС, мултиплицирано с уроците от поредната геополитическа и енергийна кризи, с осъзнатата от новото държавно управление необходимост за енергийна автономност и диверсификация, задължително се налага Българската страна да:
  • [] Оцени въздействието върху икономиката и обществената среда на Зелената сделка.
    [] Да пристъпи към дерогация на механизмите на Сделката препятстващи солидарното разпределение тежестта от извличането на енергийните източници, въвеждайки единна реципрочна на вредите еквивалентна квота към всички енергоизточници,
    [] Да формира целеви Екологичен възмезден фонд, за възстановяване на вредите от енергийното производство, нарочен единство за възстановяване на зелената и синя системи.
    [] Да замрази отказа от въглищната електроенергия и намаляването на течните и газообразни въглеводороди, формирайки единен националния енергиен микс, балансирано включващ всички източници и доставчици, съобразно цената, с включени универсални екологични квоти.
    [] Да осигури непрекъснат производствен цикъл в работа на минния басейн „Марица Изток“, уплътнявайки паузите в електропроизводство на ТЕЦ от Комплекса за газификация и метанизация на лигнитните залежи за последващо комбинирано изгаряне и/или за акумулиране в преносната система и хранилището на националния газов оператор.
    [] Да реорганизира Независимата електроенергийна борса с преференциален пазар за българските индустриални, аграрни и битови потребители, който да обезпечи българските потребители с поносими и адекватни на условията цени.
Ще завърша с дълбокото си несъгласие с ЕК и хорът от български бизнес политици, които великодушно ни подаряват до ползваме единствения собствен национален ресурс въглищата до 2038 година, че ни препоръчват в 2 страници от чл. 57 на Директива (ЕС) 2024/1788 на Европейския парламент и на Съвета да изведем от употреба газоснабдителните си мрежи, че с Регламент (ЕС) 2019/943, Регламент (ЕС) 1222/2015 и европейските мрежови кодекси (Network Codes) ни задължиха да купуваме произведената електроенергия от нашите национални генерации по оскъпени от сделки и регламенти енергия, да я изнасяме по техни разпределения.

Естествено, че изложената визия е радикална и неприемлива за зелените бизнесмени, но тя е единствената спасителна за българската икономика и общество.

Българските браншови организации от въглеводородните енергийни източници сме категорични, че без радикални политически мерки България няма енергетика, няма икономика, няма бъдеще.

Свързани материали:
Енергийният форум: силни послания за Марица-изток и медийно изопачаване

ПОДПИШИ ПЪРВАТА ПЕТИЦИЯ ТУК

ПОДПИШИ ВТОРАТА - на OpenPetition тук
Публикувай отговор