Предложение за стабилност на европейската мрежа-втора редакция(от английски)

Чет Юни 04, 2026 1:08 pm

Английския текст: app.php/maritsa-east-a-technical-propos ... -stability
превод на български:

Марица-изток – Техническо предложение за стабилност на европейската електропреносна мрежа
Актуализирано в съответствие с Пакета за европейските мрежи (декември 2025 г.) и преработения Регламент TEN‑E

Въведение
Европейската електроенергийна система преминава през бърза трансформация, водена от разширяването на възобновяемите енергийни източници. Макар този преход да е необходим, последните развития разкриха сериозни структурни слабости в стабилността на системата.

В цяла Европа наблюдаваме:

нарастваща ценова волатилност, включително крайно отрицателни цени, достигащи –500 €/MWh
зачестяване на смущения в системата
нарастваща зависимост от аварийни балансиращи механизми

Това не са изолирани инциденти. Те са симптоми на по-дълбок системен дисбаланс.

Основният проблем
Основният проблем е прост: липса на баланс в реално време между производството и потреблението на електроенергия.

Сегашната система разчита все повече на:

прекъсваемо производство от ВЕИ
недостатъчно гъвкаво потребление
намален синхронен капацитет

Резултатът е:

излишъкът на енергия не може да бъде абсорбиран ефективно
цените падат или скачат непредвидимо
стабилността на системата се влошава

Доказателства от пазарни данни и системни събития
Последните данни от цяла Европа показват, че:

големите обеми слънчева и вятърна генерация могат да надвишат търсенето
мрежовата инфраструктура и съхранението са недостатъчни
производителите понякога са принудени да плащат, за да могат да доставят ток в системата

Отрицателните цени на електроенергията, достигащи –480 до –500 €/MWh в няколко държави от ЕС, са ясен индикатор за този дисбаланс.

В същото време докладите на ENTSO‑E потвърждават, че:

липсата на синхронна инерция допринася за нестабилност на системата
недостатъчната реактивна мощност води до проблеми с напрежението
системата не е напълно адаптирана към новия генерационен микс

Липсващият елемент в България: Големи гъвкави товари
Целта на Европейския зелен преход не е просто инсталиране на ВЕИ. Неговата цел е да подобри устойчивостта, като същевременно поддържа ефективност, устойчивост и достъпност.

В България възобновяемата генерация все повече замества синхронния термичен капацитет без паралелно развитие на Големи гъвкави товари (ГГТ) – центрове за данни, изчислителни мощности и промишлени гъвкави товари, които могат бързо да променят потреблението си.

В много държави от ЕС ГГТ работят успешно в симбиоза с ВЕИ. В България обаче ГГТ напълно липсват. В резултат на това:

въвеждането на ВЕИ е намалило цялостната ефективност на системата
разходите за балансиране са се увеличили
цените на електроенергията са се повишили

Това пряко противоречи на основната цел на ЕС, че въвеждането на ВЕИ трябва да повишава енергийната ефективност.

Проблемът не са самите ВЕИ. Проблемът е липсата на балансиращи механизми, необходими на ВЕИ, за да функционират ефективно в рамките на стабилна енергийна система.

Съответствие с Пакета за европейските мрежи и преработения Регламент TEN‑E (декември 2025 г.)
Европейският „Пакет за електропреносните мрежи“ (декември 2025 г.) и преработеният Регламент TEN‑E въведоха няколко ключови принципа, които пряко подкрепят признаването на „Марица-изток“ за стратегически европейски актив:

„Не-жични решения“ (non‑wire solutions) – включително синхронна инерция и гъвкаво потребление – трябва да се приоритизират пред скъпоструващото разширяване на мрежата (TEN‑E, членове 12–13).
Един от осемте приоритетни „Енергийни магистрали“ (Energy Highways) е специално да подобри ценовата стабилност и енергийната сигурност в Югоизточна Европа (EPRS брифинг, стр. 10).
Ревизията на TEN‑E налага разглеждането на трансгранично разпределение на разходите (CBCA) съгласно член 17, което позволява справедливо компенсиране на системни услуги, от които се възползват няколко държави-членки.
Предвидени са общи инвестиции в мрежите от €1,2 трилиона до 2040 г., но те ще бъдат неефективни без запазване на съществуващи синхронни активи като „Марица-изток“.

„Марица-изток“ вече предоставя именно тези „не-жични“ услуги, които Европа сега се стреми да засили. Местоположението му на източния край на европейската мрежа го прави незаменим за успешното изпълнение на предложения енергиен коридор Изток-Запад.

Стратегическата роля на „Марица-изток“
Енергийният комплекс „Марица-изток“ в България е един от най-важните енергийни центрове в Югоизточна Европа. Неговата функция далеч надхвърля простото производство на електроенергия.

Той предоставя основни системни услуги, които стават все по-оскъдни в цяла Европа:

Въртяща инерция – стабилизира честотата при смущения (не може да бъде заменена от батерии).
Реактивна мощност – необходима за контрол на напрежението и предотвратяване на аварии.
Диспечируема генерация – способна бързо да увеличава или намалява производството.
Стратегически резервен капацитет – наличен при извънредни ситуации и внезапни недостизи на доставки.

Поради географското си положение, „Марица-изток“ действа като естествен стабилизатор на югоизточния край на европейската енергийна система, особено в контекста на интеграцията на Украйна и Молдова в ENTSO‑E.

Нова европейска реалност
От 2023 г. електроенергийните системи на Украйна и Молдова се интегрират прогресивно в континенталната европейска мрежа. Това фундаментално промени енергийните потоци в Източна и Югоизточна Европа.

Големи и често непредвидими преноси на електроенергия се движат в региона в зависимост от военни условия, метеорологични събития, пазарни нужди и мрежови ограничения. „Марица-изток“ е естественият стабилизатор на тази критична граница.

Защо са необходими незабавни действия
Европейският съюз актуализира своята рамка за критична енергийна инфраструктура. Решенията, взети през следващите месеци, ще определят кои съоръжения получават стратегическо признание и бъдеща европейска подкрепа.

Непризнаването на ролята на „Марица-изток“ би отслабило не само енергийната сигурност на България, но и устойчивостта на по-широката югоизточна европейска енергийна система. Няма подобно съоръжение в региона, което да служи като стабилизатор за бъдещи дълги далекопроводи Изток-Запад и мащабни трансгранични енергийни потоци.

Предложението
Ние призоваваме Европейската комисия, Европейския парламент и ENTSO‑E да:

Признаят „Марица-изток“ за критичен актив за стабилност на мрежата на Европейския съюз и да го включат в рамката на ЕС за критична енергийна инфраструктура.
Определят „Марица-изток“ като начална точка на бъдещ енергиен коридор Изток-Запад със свръхвисоко напрежение („Енергийна магистрала“), както е предвидено в програмите за структурно развитие на ЕС. Това пряко би подобрило ценовата стабилност и енергийната сигурност в Югоизточна Европа – точно както се изисква от Регламент TEN‑E.
Установят европейска компенсаторна рамка съгласно член 17 от Регламент TEN‑E (трансгранично разпределение на разходите), за да възнаграждава справедливо услугите, които „Марица-изток“ предоставя на по-широката европейска мрежа – синхронна инерция, реактивна мощност, контрол на напрежението и стратегически резерв.
Включат „Марица-изток“ като изрично „не-жично решение“ (non‑wire solution) в процеса на идентифициране на нуждите на инфраструктурата на ЕС, както се изисква от преработения Регламент TEN‑E.
Подкрепят развитието на Големи гъвкави товари (ГГТ) – центрове за данни, изчислителни мощности и промишлени гъвкави товари – в района на „Марица-изток“, за да абсорбират излишното производство от ВЕИ, като същевременно засилват стабилността на мрежата.

Обществена подкрепа
На 20 май 2026 г. хартиена петиция с над 6500 подписа беше внесена в българското Народно събрание, Президентството и Министерския съвет. Тази онлайн петиция е допълнително подкрепена от енергийни професионалисти, бивши ръководители на комплекса „Марица-изток“ и бивши високопоставени служители на българското Министерство на енергетиката.

Допълнителни материали

Подкрепи инициативата и онлайн петицията:
https://bolg.su/app.php/petition-marica-iztok