Управляващите финансират руския военен флот, докато смятат себе си за борци срещу "режима на Путин"
В българската енергетика има едно златно правило: винаги плащаме най-скъпото, за най-глупавото, по най-обиколния път.Договорът между „Булгаргаз“ и „Боташ“ е класически пример. Не просто договор, а геополитически фарс с военноморски привкус.
Защо беше подписан? Официално – диверсификация. Неофициално – така нареждат от САЩ. Реално – защото беше планирано, че руските газопроводи към Турция(Турски поток и Син поток) ще бъдат унищожени съвсем скоро. В началото на 2023 г. посветените в сценария са твърдо убедени: „Турски поток“ и „Син поток“ – ликвидирани => Турция – без руски газ => LNG терминалите стават златни => България става стратегически газов хъб. И точно за това нашите управляващи – президент, бивши премиери и служебни кабинети – подписват договор с „Боташ“. Но както винаги, това са сметки без кръчмар. Защото руският газ към Турция отказа да спре.
На 24 май и 11 юни 2023 г. „украински“ безпилотни катери атакуват „Турски поток“, „Син поток“ и руските кораби, които ги охраняват. Резултатът: руснаците ликвидират всичките 9 катера, газопроводите остават здрави, руският газ продължава да тече. И при двете атаки американски разузнавателен дрон е в непосредствена близост, дава указания към целите и наблюдава резултата. Катерите – всъщност английски, разузнаването – американско, евро-атлантическия провал е пълен. И в двата случая има подробни съобщения от ТАСС и други руски медии, на 24 май атаката е на 140 км. от Босфора, на 11 юни на 100 км. от Самсун.
Кой пази газопроводите? Тук е интересната част. Руските военни кораби патрулират не само в неутрални води, а и в изключителната икономическа зона на Турция. С други думи – руският военен флот охранява ключова енергийна инфраструктура на НАТО-вска държава, от други НАТО-вски държави. По този въпрос Ердоган мълчи със всички сили, САЩ мълчат- не е политкоретно да се признае, че НАТО е пълен въздух. А Русия си върши работата – срещу заплащане.
Русия охранява газопроводите със своя военен флот. Турция плаща на Русия за тази охрана. България плаща на Турция по договора с „Боташ“, на пръв поглед за няма нищо. Но всъщност България косвено плаща на руския военен флот, значи на руската военна машина. Същата онази военна машина, срещу която уж: налагаме санкции, защитаваме „евроатлантически ценности“, водим морална, медийна, хибридна и други видове война.
Докато това се случва, българските управляващи обикалят студията и обясняват: как са „спрели руския газ“, как „наказват Кремъл“,как са сключили исторически суперизгоден договор с "Боташ"... А реалността е следната: плащаме за транзита на руски газ към Европа, плащаме за руска военна охрана, плащаме през Турция, плащаме без полза за нас, но плащаме с гордост.
„Доброто ченге“ Радев и „лошото ченге“ Борисов – две роли от един и същ сценарист
Повече от десет години Бойко Борисов и президентът Румен Радев играят ролите на принципни политически противници. По телевизиите се карат, размахват пръсти и си разменят обвинения. Пред камерите – война. Зад кулисите – пълно съгласие. Истината е проста и дори банална: и Борисов, и Радев изпълняват определените им роли. Борисов се представя като твърдолинеен атлантик, открит противник на Русия, „правилният човек на правилното място“. Радев – като „разумен балансьор“, приятелски настроен към Русия, но все пак „евроатлантик“. Тази постановка се разиграва основно чрез влиятелните медии, които старателно поддържат зададените образи. Театърът има проста цел: По-голямата част от българите традиционно желаят добри отношения с Русия. Затова не бива всички управляващи да изглеждат открито антируски. Нужно е равновесие. Нужно е „доброто ченге“. И тук влиза в роля Румен Радев – президентът, който говори като приятел на Русия, но действа като безусловен изпълнител на решения, продиктувани от САЩ. Всички служебни правителства, които назначава, вземат решения в пълно съответствие с американските интереси, колкото и да вредят на българските. Точно както правеше и Борисов, когато беше премиер. Разликата е само в реториката, но политиката остава една и съща.
Договорът с „Боташ“ – моментът на истината
При сключването на договора с „Боташ“ маските паднаха. Бойко Борисов го възхваляваше като „златна кокошка“, която превръща България в стратегически газов хъб. Румен Радев също го хвалеше – и не само на думи. Договорът беше реализиран чрез негов служебен кабинет, а самият Радев отиде на среща с Ердоган в Турция за да го подготви, след което се хвалеше, че има главна заслуга за сключване на "историческия договор" . В онзи момент „враговете“ забравиха враждата, постигнаха пълно съгласие и единодушие. Защото когато става дума за изпълнение на външни указания, вътрешните кавги се отлагат.
Иронията на съдбата
Днес положението е още по-комично. Радев толкова се е вживял в ролята на „приятел на Русия“, че на практика се е превърнал в истински руски агент – макар да смята себе си за американски. Борисов пък, докато се мисли за любимия атлантик на Вашингтон, също е станал руски агент по резултат. И двамата – без да искат, без да осъзнават, но напълно ефективно. Защото са напълно неспособни да разбират какво правят.Те не се борят с руското влияние.Те го финансират – доброволно, старателно и с договор.
Да, определено българските управляващи обслужват интересите на Русия, колкото и да си мислят, че спират руския газ за Европа, че се борят срещу "руската агресия" и други подобни размисли и страсти на евро-атлантически проститутки.
в паметник на самоуверената глупост;